СЪСИРЕЦИ ОТ ДУМИ

1

Имаше дни,
в които думите му нямаха пулс.

Дни, в които тишината
беше отблъскваща.

Непоносима.

Без мирис.
Без вкус.

Но лекуваше.

Лекуваше,
лекуваше,
лекуваше.


2

Съсиреци смисъл напомняха
за съществуването на съществото му.

Съсиреци памет напомняха
за безпаметното време,
в което беше принуден
да живее.

Дни, в които пулсираше
само сянката му.


3

Имаше дни, в които
думите му пулсираха тихо.

Дни, в които
се сдобряваше с тишината,
която вече не лекуваше.

И започваше отначало.


4

Имаше дни, в които
запълваше белите полета на черновата си.

И сърцето му щеше да се пръсне от метафори.


5

Имаше дни,
в които пустееше...

У него беше пренаселено с отсъствия.


6

Имал ли си дни,
в които осъзнаваш внезапно,
че някой е пренесъл без да те пита
цялата си зимнина в лятото на сърцето ти?

Питаше се той
на всеослушание.


7

Имаше дни, в които в нея бе пусто
и очакваше някой да я засели,
каза си той.

Такива мисли нахлуваха в главата му,
вторачвайки се в сянката й.


8

Имаше дни, в които тя пресъхваше
и жадуваше да отпие от някого,
помисли си той.

Вторачвайки се
в присъстващото й отсъствие.


9

Имаше дни, в които тя преливаше,
но нямаше кой да отпие от нея,
помисли си той...

Вторачвайки се
в една чаша.


...