вторник, 11 март 2014 г.

СЕГА ЗНАМ



1

Сега знам 
как се чувстват корабокрушенците, 
носейки се в океана върху останките от кораб.

Сега знам защо махат с ръце в празното 
и крещят с пълно гърло до последното си безмълвие.

Бях нагазил съвсем случайно 
в една най-обикновена и не особено дълбока локва.


2

Сега знам 
как се чувстват хора по време на пожар, 
докато къщата им гори и се опитват
да потушат огъня само с две голи ръце. 

Знам.

Огнените пламъци, 
които бушуват вътре в нас и опожаряват душите ни 
са също толкова и не по-малко непредсказуеми,
болезнени и опасни. 

И само с две голи ръце 
едва ли могат да се загасят. 

Едва ли.




9 март 2014 г.


-