С ПРОХОДИЛКАТА НА ПОЕЗИЯТА

Той се придвижваше бавно
с проходилката на поезията.

Чувстваше се
като току-що новородено
във възрастно тяло.

Вдишваше и издишваше
като за първи път.

Мълчеше и проговаряше
като за първи път.

Запомняше и забравяше
като за първи път.

Придвижваше се.

Оставяше
зад себе си безмълвие,
а понякога и цяло изречение.

Всяка негова крачка
подсказваше риск от катастрофа,
която превръщаше в невидима строфа.

Придвижваше се.
Бавно. С проходилката.

Докато всички останали се фукаха
с невижданите си скоростни кутии
и последен модел





                                                 души.



...