НАКЪРНИМО

Отърквам се
в плътта на времето.

В парка на произвола
самотата ми е без придружител.

Иззад храсталака
анонимните политици
на настоящето подават глави.

Тишините им жужат.
Набъбват тишините им.

Политолозите
са си спретнали зрелищен пикник –

залози, прогнози, дебати, апатии, симпатии.

Зрителите са натикани
в почивната станция на глупостта.

Дългоочаквана командировка.

Очна ставка.
Публична ротативка.
Промоционален морал.

Пир по време на демонокрация.



(стих из архивите ми)

...