БЕЗПОМОЩЕН

Опитваше се
да спре да пише.

Поне временно.
Да се пречисти. С безмълвие.

Да не размишлява на глас
за това или онова.

Да не се прокрадва
в промеждутъците на нечий живот.

Да не покосява нечия имунна система.
Да не нарушава ничия тишина.

Да не руши. Да не пише.
Временно.

Но думите се промъкваха
през процепите.

Без пощада.

Неподправени. Свободолюбиви.
Множаха се. Мълниеносно.

Като след дълга и непоносима суша.
Като след дълго и непоносимо затишие.

Беше безпомощен
пред природната им стихия.

...