"Тази книга на Петър Петров стои някак встрани от главния поток на
съвременната ни поезия - тя е оголено директна в заявлението си, че е
въвлечена в света, в неговата проблемност и дишане, и в същото време е
изтъкана от вяра, че думите, някои думи, някои техни изричания могат да
променят този свят.
Втората му книга "Без упойка" стои някак встрани от главния поток на съвременната българска поезия. Някак встрани със своята пределна откритост към дишането на деня, към света, който ни заобикаля. Изразена съвсем директно, неприкрито. Разкривайки една смела и оголена чувствителност. Един герой на тази поезия, взиращ се в света край себе си. Изговарящ го смело. Изговарящ неговата болка. Търсещ неговата усмивка. Изговарящ себе си."
Втората му книга "Без упойка" стои някак встрани от главния поток на съвременната българска поезия. Някак встрани със своята пределна откритост към дишането на деня, към света, който ни заобикаля. Изразена съвсем директно, неприкрито. Разкривайки една смела и оголена чувствителност. Един герой на тази поезия, взиращ се в света край себе си. Изговарящ го смело. Изговарящ неговата болка. Търсещ неговата усмивка. Изговарящ себе си."
Поетът и журналист
Валентин Дишев за стихосбирката ми "Без упойка". Споделени думи в анонс за интервю с мен, излъчено в предаването
"Страници" на радио Благоевград, както и в анонс за мултимедийното електронно списание
за литература "Dictum".
...
