ИЗТЪРВАНА ДУША

Тя излизаше толкова често
от собствената си кожа,
че един ден ненадейно
загуби обратния път
към себе си.

Почука на тази врата,
почука на онази.

Натисна този звънец,
натисна онзи.

Но без резултат.

Не се отваряше
и не се отваряше.

Всички се бяха зазидали.

Всички бяха залостили здраво
вратите на собствените си кожи.

Не им пукаше
за някаква излязла от кожата си душа.

Не им пукаше
за някаква изтървана душа.

Нямаха място
да я приберат на топло.

Да я поберат.

Нито я знаеха,
нито я познаваха.

Живееха си
кротко и самодоволно.

Не им беше запритрябвала.

Бездомна и самотна обаче
я сполетя внезапно прозрение.

Да влезе с взлом в някого.

Да, точно така.
С взлом.

Така и направи.

И до днес си живее мирно,
тихо и необезпокоявано
в чужд дом, в чужда кожа.

И входната табела на вратата
дори е подменила.

Съжителства си със себе си.

Отдавна.

Ловко се справи
с предишните обитатели.

От тях останаха само една-две сенки.

Нали знаете как става
по схемата с имотните измами...

А понякога и това не е нужно.

Достатъчно е само
едно кокетно намигване,
за да измъкнат живота ви изпод носа.

Знаете как.
Няма как да не знаете.
Вие винаги сте информирани.

Наясно сте.

Четете редовно жълтата преса.
Знаете наизуст дори криминалните хроники.

Слухтите редовно.
Поназнайвате това-онова.

Няма как да не знаете.

Лошото е, че отскоро започна отново да излиза
все по-често и по-често от "собствената" си кожа.

Затова ви предупреждавам -
внимавайте на кого отваряте,
ако ви почукат на вратата, ако ви позвънят...

А ако сте излезли за малко,
включете си алармата!

Има такива души. Изтървани.
Не знаят на кой свят са.

Все не ги свърта.
Все нещо не им изнася.
Все не се побират в собствената си кожа.

Все гледат на чуждото като свое,
а на своето - като чуждо.

Не могат да се отърват
от кръвожадното си чувство за притежание,
от кръвожадната си самота...

Души взломаджийки.

Пазете се от тях.
Пазете се.


Казвам ви го от личен опит.



...