ОНЕЗИ МИГОВЕ

Онези мигове,
в които реалността
ти се привижда като декор,
зад който ти се приисква да надникнеш.

Сега. На момента. Без много-много бавене.
Дори и с риск да се изплашиш. До смърт.

От непознатото отвъд декора.
Отвъд светлините на прожектора.

Отвъд сцената.

Онези мигове, в които се чувстваш като декор,
зад който се страхуваш да надникнеш.

И все го отлагаш.

За утре. За вдругиден. За другата седмица.
За другата година. За друг живот.

Онези мигове,
в които си наясно с един от малкото си страхове,
които се спотайват необезпокоявано и здравословно в теб.

Онзи страх, който вероятно си заслужава да уважаваш.
Онзи неустоим страх, с който си отгледал съществото си.

И ти е време да си го признаеш. 







-