Профилактично черногледство в предколедната суетня.
В нищетата на нищото няма празник. Няма повод за празничност. Празнотата отмества празника. Замества го. Има възпалено мълчание. Възпалени мисли. Възпалено предчувствие. Възпалени сетива.
В нищетата на нищото можеш да прогледнеш. Да се взреш. Да се вторачиш. В детайлите. Те обикновено убягват от полезрението ти. Да вникнеш. Да проникнеш в образите. Да разнищиш необяснимото. Да осмислиш невидимото, което всъщност е много по-крещящо от видимото. Да доловиш и разбереш сенчестата страна на нещата. В нищетата на нищото.
В нищетата на нищото боли, но е уютно. Няма празник. Няма повод за празничност. Празнотата отмества и замества празника. В такива моменти самотата е твоята истинска същност. В такива моменти самотата е пищна и неустоима. Богатство. Пролука към твоето лично просветление в мътилката на времето.
В нищетата на нищото си изпълнен с неподозирано вдъхновение. Тогава виждаш в цял мащаб картината на съществуването, в което мътно властват неконтролируем политически и социален канибализъм, измамен кариеризъм, бездарно лидерство и духовна пустота.
В нищетата на нищото си насаме не със себе си, а с целият свят. И празнотата те лекува. Пречиства те. Истински.
Възпалени думи. Възпалени мисли. Възпалено предчувствие за инерциите на времето, което обитаваш и което иска да изтощи сетивата ти до край.
Празнотата е празник.
Понякога.
22 декември 2013 г.
...
