"Болката
ни кара да изживеем времето подробно, миг по миг. Ще рече, че за нас то
съществува! Върху другите, върху онези, които не страдат, се плъзга;
затова всъщност те не живеят във времето и дори никога не са живели в
него", казва Емил-Мишел Чоран. Бих добавил - истинската
поезия, а не стихоплетенето и стихосплетнята за мен е шанс да изживееш
времето до най-малката му подробност. Миг по миг. Дъх по дъх. Дума по
дума. Тишина по тишина. Подробно. Пълно. Да не се изплъзнеш от времето.
Да се вкопчиш в него с изострени до краен предел сетива. Сърцето ти да
тупти през поезията в междуредията на хаоса и безчувствието.
25 декември 2013 г.
...
