Писателят Флобер споделя в писмо до Луиз Коле през януари 1852 година: "Най-много бих искал да напиша книги за нещо незначително, книга без външна връзка, която да се задържа сама с вътрешната сила на стила, както земята, без нищо да я подкрепя, се задържа във въздуха; книга, която почти няма сюжет или чийто сюжет да бъде почти невидим, ако е възможно." Това е и моята мечта за написване на книга, която да е вдъхновена от нещо незначително, но и да го вмъква в текста като основен и невидим персонаж. Книга, която да притежава собствена гравитация и собствена енергия, да няма нужда от разсейващи вниманието опорни точки, смислови подпори или бележки под линия. Книга без натрапчив сюжет, без натрапчиви герои, без натрапчиви сентенции и словесни инкрустации за посветени. Лична книга, в която да прозира поезията в междуредията на дните, поезията отвъд цинизма на буквалното и баналното. Книга без посвещение, без завещание. Книга, която да премине през теб като полъх и да те... запомни завинаги. Защото всяка книга помни своя читател.
26 ноември 2013 г.
-
