БИОГРАФИЯ НА СТАЯ

Празна стая.
Празни бутилки.

Някой дълго за някого е мислил.
Някой дълго за някого е копнял.

Времето дълго и бавно
се е изпарявало.

За това говорят
разлепените тапети,
които като изплезени по стените езици
нашепват нещо на забавен кадър.

За нещо забравено.
Или нещо, което ще бъде забравено.

Всеки миг се троши.

Всеки миг полюлеят
като натежал плод
от тавана ще се откъсне.

И ще се размаже на пода.

Презряла самота.

Едно петно
в историята на стая.




(сюрреалистично стихотворение, 2 септември 2004 г.)


-