Все по-декларативно пишеш, поете,
все по-декларативно.
Къде са
сладкопойните ти
и упойващи сетивата
рими?
Къде са
галещите ухото метафори,
поете?
Къде са?
Къде са
сърцатите клишета
и мелодичните конструкции?
Къде са
сърцераздирателните
и съзерцаващи стихоплетства,
поете?
Къде са
сантименталните прозрения,
сентенциите, претенциите ти
за духовна потентност,
поете?
Къде са?
Не публикуваш от години
в сборници и антологии,
не публикуваш, не публикуваш.
Не участваш
в поетични конкурси,
в литературни дискусии,
и в литературния живот
никакъв те няма,
никакъв те няма,
поете!
Къде се загуби,
къде?
Живееш си
живуркайки, поете.
Живееш си
живуркайки.
Имитираш
словесен екстремизъм,
словесен екстремизъм,
имитираш, имитираш
триумф на свободата.
Живуркаш си
във фейсбукрацията
и блогосферата,
поете.
Живуркаш си,
живуркаш...
Поете????
-
