СТИХОВЕ ОТ АРХИВА - 2005 година.

РОДИНА
 
Придържам се към колектива
към пулса на колективното несъзнавано
 
вървя по правилата
правя пируети върху кабарчета
 
пир по време на пир
 
търся някакво стиковане
лепят ми стикери
 
живея всекидневно
плавно планово
любовно

моята родина 
не мирише на кебапчета
 
моята родина е друга порода
 
моята родина вирее навсякъде
плевел и хербарий в едно е

моята родина
която подшушвам тук и там
докато стоя и чакам по спирките
в очите на другите
 
и чакам да дойде големия влак
и чакам съвсем да се увълча
 
а големият влак се дотътря
с празните си вагони
в които е настанена 
самотата ми

големият влак минава хиляди пъти
през моята родина

моята родина 
все още не е американска база
 
моята родина 
все още не е карта на кратката смърт

моята родина все още е люпилня
на желания и меланхолии
 
моята родина в цял ръст
пред огледалото на съвестта

моя
и понякога твоя

родина 



2005 г.




МИМОХОДОМ 
С ТЕЖКАТА КАРТЕЧНИЦА НА ПОЕЗИЯТА



Ситото отсява
неуравновесените ни тела
неопозорени спазарени за няколко грама
програмно телевизионно време предлагат ни
да прожектираме телата си от сутрин до вечер
изкупуват животите ни от първия до последния кадър
а аз мечтая за двадесет и четири часов канал за поезия
от сутрин до вечер потъваме в очите си
изгубили спасителните си пояси

предлагат ни
да се превърнем в топ идиотите на века
а ние се превръщаме в клошарите на века

великолепно е

клипова тв диагностика
на каруцарските ни биографии
изнизващи се една по една през ситото
което отсява неуравновесените ни тела
неопозорени спазарени тръшкащи се

телевизионно време

от минус безкрайност до плюс безкрайност
лъскава грозота и нищо повече

така красиво погрозняваме от сутрин до вечер
вперили поглед в поглед в тревясалите територии
на интимното мнимото монотонното

мимоходом пиша
мимоходом дишам

мимоходом продавам думите си
мимоходом печеля жълти стотинки от това

мимоходом крещя наум
право навътре много навътре

ехото е родилката
на извънредната ми самота

тук и сега ситото отсява
доброто от лошото
и обратно

все пак покапвам
върху официалната дреха на деня

едно говорещо петно съм
и нищо повече

от днес



ПРИЛЕЖНО НЕЖНО



Ето -
жадно те съзирам
и натискам спусъка
на моята прилежна нежност.

Но ти си 
по-прозрачна и от здрача,
по-подвижна и от разпиляна съвест,
по-разпръсната от звук, по-разплискана от въздух.

Тялото ти е убежище 
на купчина пеперуди.

Неуловимо.

Изпълнено с течна меланхолия
и влажно нетърпение.

Тялото ти е претрупано
с безсмъртие.

И ето - аз стърча
като паметник без памет.

Налучквам те.
Правя се на много важен.

И ето -
изпивам с устни
твоята небрежност.

Прилежно нежен.

По-внезапен
и от болка.

Ето!
Ето!
Ето!

С бронирани думи те обичам,
обичам, обичам, обичам,
обичам, обичам,
обичам.




 

2005 г.



-