ЛИЧНА КОНСТАТАЦИЯ

Едва-едва прогледнахме, 

докато се учехме в движение на демокрация,

а тръгнахме веднага очите си да избождаме. 

Едва-едва се размечтахме, 

отдадохме се на демократични 
манифестации и бурни протести, 

докато се учехме на свобода в движение,
а на секундата свикнахме 

да се нахвърляме един върху друг.

Да изтръгваме сърцата си без жал.

С мъст биографиите си да петним. 

С едва-едва души пропълзяхме 

триумфиращо до прага на смисъла. 

Гузни, гузни, но обнадеждени 

започнахме да празнуваме 

европейската си идентичност. 

Захвърлихме галошите.

Някои дори се вдъхновиха 

обувки от крокодилска кожа да носят. 

Но неусетно 
Народното събрание и цялото ни общество 

се превърнаха в морга на илюзиите ни за по-добър свят.

--