Докато не се
прекрати този политически канибализъм и това настървено нахвърляне до пускане
на кръв от и между политическите тела, на което сме свидетели в поредно Народно
събрание, няма да се намери спокоен изход от кошмарното време, в което сме
принудени да отглеждаме свободата си.
Агресията по
нашите ширини, подсказва го настоящето ни, в което самодоволно пилеем енергии,
не води до колективен успех, до напредък, до логичен развой на събитията, а до
хаос и пустота - икономическа, социална, културна, морална.
Доказано е,
че политическата ни сцена вече придобива формата на бутафорно телевизионно
риалити, което ни разкрива високата публичност като развъдник и едновременно
гето за всевъзможни егоцентрици и будещи (в най-добрия случай) умиление
кариеристи от балкански тип.
Но това не
означава, че не можем да се опълчим с ирония, известен оптимизъм и буден
интелект на случващото се, както и - противно на очакваното - да подкрепим
нечие усилие, нечие намерение за нормализиране на държавността у нас.
В името на
конструктивната толерантност, а не на имитацията на такава.
Самообучението
по толерантност е ключово в такива моменти на абсолютна апатия и погнуса от
политическия театър.
За да
съхраним илюзията за общност.
Поне до
утре.
--
