ДА ИЗКРЕЩИШ С ВЪТРЕШЕН ГЛАС

Искам да изкрещя

с вътрешния си глас.

Да не се събуждам всяка сутрин

ентусиазирано апокалиптичен.

С идеята за покушение

върху измамната добронамереност

и пълзящите илюзии на баналното ни съществуване.

С идеята за покушение

върху лукавата ни същност на редови консуматори

на фалш, тъга и болка в обилни количества.

Да изкрещя с вътрешния си глас. 

Да изкрещя искам.

Да не съм ежечасно

еуфорично меланхоличен.

Да съм приветлив, благоприличен.

Благовъзпитан, благоприятен.

Разбирате ли?

Не, нищо не разбирате.

Разбирате само от

нереално високите си сметки

за ток и парно.

Разбирате само от

масови протести срещу монополите

на електроразпределителните дружества.

От публичното изгаряне

на проклетите си месечни сметки

пред компаниите монополисти.

От това разбирате само.

И от масовото пазаруване най-вече.

Възбуждате се от петте стотинки по-евтин хляб  
и каймата на половин цена в новооткрит супермаркет.

Но обиграно се възбуждате и от здравословното хранене.

От воденето на здравословен начин на живот и здравословното говорене.

А понякога ексцентричничите и с лечебен глад.
Но не залагате на лечебно уединение, на лечебно мълчание не залагате.

Възбуждате се от хаоса на дисциплинираните си претенции.

От хаоса на мислите си. От духовната ви незаетост.

От безработицата на душите ви се възбуждате. 
 

Възбуждате се от мръсните си тайни с улицата.

Възбуждате се от уличното беззаконие и битовата престъпност.

Възбуждате се от контрабандните цигари,

които ви се предлагат на всеки ъгъл.

От долнокачественотосе възбуждате.

От лъжата. От далаверата.

Само тогава изпадате в истински екстаз.

От мръсните договоркисе възбуждате.

От мръсните номера. От омърсяванията.

Възбуждате се от храченето по тротоарите.

От храченетопо нечия биография.

От псуването под път и над път.

Ей така – за спорта.

Възбуждате се от поредната издънка на политиците.

От поредните компромати.

Възбуждате се от жълтите вестници, които публикуват 
мръсните биографии на отсъстващия си живот.

Възбуждате се от низките страсти. 
От низините. 

От мъртвото вълнение на несбъднатите си мечти.

От мъртвите си спомени.

Възбуждате се 
от поредния блъф на премиера, че магистралите са по-важни 

и от неасфалтираните пътища към сърцата ви.

Магистралите са по-важни от Конституцията

и правото ви на неприкосновеност дори.

Магистралите са по-важни

от авторските права върху живота ви.

По-важни от авторските права

върху мечтите и копнежите ви.

Признайте си.

Възбуждат ви новите магистрали.

Нали? Признайте си.

Възбужда ви словоблудството.

Възбужда ви политическата чалга.

Възбужда ви чалгата  
като природосъобразен начин на виреене.

На стърчане.

Възбужда ви да крещите.

Да се редите на опашки.

Да се бутате в обществения транспорт.

Да пробутвате жълтите си стотинки,

за да ви свършат бързо някоя и друга услуга.

Възбуждат ви добре опакованите клишета.

Живеенето като мръсен виц ви възбужда.

Живеенето като в мръсен виц.

Възбужда ви провала.

Поредната катастрофа.

Поредното убийство.

Поредното природно бедствие.
Поредната самозаблуда за масова употреба.

Но не ви вълнува полета на мисълта. 
Не ви пука за полета на чувството.

Не ви пука за полета на скептицизма.
Не ви вълнува. Не ви възбужда.

Не ви пука за четенето

между редовете.

За подхранването на чувството 

за ирония и самоирония.

Не ви пука за подхранването 

на чувството за смисъл.

За прехраната на духа

не ви пука.

Признайте си.

Не, вие никога 

няма да си признаете.

Никога. Никога. 

Няма да си признаете.

Знам.

Но все някой трябва да изкрещи

на всеослушание всичко това.

Трябва да го изкрещи 

с вътрешния си глас 

все някой.

На всеослушание.

-