Захвърлен в себе си
утаен в няколко притаени сенки
белязан
от информационните тайфуни
на болестотворния свят
ти прекрачваш
към утрешния ден
с неустоима меланхолия
и пълзящ оптимизъм
заставаш очи в очи
със себе си
и се питаш
какво се крие отвъд
злободневната логорея
на този ронлив свят
...