В ЧЕРУПКАТА

Той остана насаме 
с ехото си.

Насаме с един-два спомена.

Насаме с глухонямата си съвест.

Със свито сърце,

обвито от меланхолия.

С няколко откъснати страници.

С няколко задраскани изречения.

С избелели от крясъците 
на времето корици.

В уюта на внезапната бездна.

В прегръдката на добронамерената самозабрава.

Обявил анонимна война на суетата, 

триумфиращата посредственост

и юрналото се човечество.

Насаме – 
в бронираната срещу клишета,

интимна и институционална пропаганда черупка.

Насаме.




-