МОРАЛНИТЕ ИМПЛОЗИИ

Моралните катастрофи, които се случват ежедневно и невидимо. Те ли са по-опасни и тревожни? Или са по-травмиращи ПТП-тата (пътно-транспортните произшествия), които са се случили през изминалото денонощие по пътищата на Републиканската мрежа и за които ни съобщават като чиста статистика от МВР или от Съюза на автомобилистите, за да ни информират изчерпателно? Няма еднозначен отговор. Моралните катастрофи ежедневно и през всяко изминало денонощие вземат поредната жертва, но статистика за тях официална няма, няма и да има. А и животът ни става все по-виртуален. За какъв морал говорим... Все повече се виртуализираме. Снабдяваме се с виртуална идентичност. Няма граници нито за словото, нито за телата ни. Нито за гузността ни. Нито за самочувствието ни. Неизбежен е виртуалният екстремизъм на вместяване в света под една или друга форма. Уж по непринуден, но в крайна сметка - натрапчив начин. Ръгане с лакти, но чрез виртуалните ни тела. Защото самочувствието на виртуалният човек не подлежи, то е отвъд - извън предела, извън нормата. Може само да се коментира, но не и да се проследи, да се санкционира, да се морализаторства много-много. Отсъстващото присъствие по мрежовите „географски ширини”... Огромна тема. Понятия като морал претърпяват имплозия. Животът ни се превръща във все по есемесен, емоциите и паметта ни също. Ставаме все по-есемесни, все по-изплъзващи се от вътрешното си полезрение. Социалната мрежа в интернет е паралелна реалност, в която непрекъснато търсят убежище милиони мигранти. Вероятно мрежата е най-пренаселеното "място" в момента на света. Тук лични карти, егн-та и прочие бюрократщини не важат с особена тежест. Социалните връзки преминават на съвършено друго ниво. И това е едно от най-сериозните предизвикателства пред които сме изправени в 21 век. Все по-шизофренно става човечеството с навлизането на новите технологии и интернет, защото всеки задължително има по едно второ "аз" (направо си се ражда с него, още от родилното отделение се знае, че идва нов мрежов човек на планетата!), което уж го вмества, но всъщност го отмества, измества от действителността. Психичното същество е изправено пред нови проблеми, пред нови бариери, пред нови многоточия. Уж комуникациите са удобство, но мрежата си е едно минирано поле, в което ежесекундно можеш да стъпиш на криво, образа ти да залезе още преди да е изгрял. Рисково пространство без правила. Никаква директиви, които да успеят да го съблазнят, подмамят, превземат. Тема с отворен финал, затворена за предразсъдъците на миналото ни. А и дупките по пътищата на Виртуалната (наднационална) мрежа - за разлика от тези по Републиканската пътна мрежа, няма кой да запълни! Там е драмата. Не само моралните ПТП-та безпокопоят, но и това, че виртуалната инфраструктура е необятна. Виртуалната (наднационална) мрежа (която е до известна степен асоциална, аполитична, поле за комуникационни блъфове) не подлежи на виртуални заменки, на кой знае колко силово наложени инфраструктурни проекти през виртуални терени. Виртуални катаджии, нито виртуално АПИ (Агенция "Пътна инфраструктура) няма! Регулировчици - също. Наистина - голяма тема. С много отворени финали, въпросителни и неутешителни многоточия.

-