*
В Египет успяха да свалят от власт цял президент, а ние тук взривовете срещу общественото мнение и съзнание ги приемаме като детска игра. Мудни, мудни. Скрили се между четирите си стени. Бетонирали съвестите си и самозабравили се в малките си кочинки. Търпим, търпим. Кърпим, кърпим. Слухтим, слухтим. Но полза никаква.
Взривовете срещу общественото мнение и съзнание са всекидневни. Не в онзи буквален смисъл. Като започнем от подмяната на елитите, мутризацията и чалгаризацията, и стигнем - най-общо казано - до капитулацията на интелекта пред мускула. В сенчести групировки, по-точно в групи на сянка, се превърнаха кабинетните университетски умове, артисти, режисьори, музиканти, писатели. Кадърни журналисти като Иво Инджев, например, бяха принудени от обстоятелствата да се спасяват на свои виртуални острови на свободното слово - чрез личен блог за изразяване и заемане на позиция по обществени и политически теми.
Авторитетите, ерудитите бяха маргинализирани, "погребани живи", предизвикани да търсят спешни варианти за оцеляване между гранични зони на публичността. Без бартери, без срамни компромиси, без самонаранявания на съвестта си. Това сочи моята вътрешна черна хронология. А под "ние" имам предвид всички - почти без изключение. Целокупно, като част от националната статистика.
Ние сме се кротнали и си стоим на стоп-кадър. Това е.
Безлични персони и хора без особена чувствителност към познанието за човещината и многогласието попадат на постове, които не заслужават. Дърпат конците, късат конците, упражняват се пред очите ни. Грозно е. И срамно. А и е ужасно дискомфортно да упражняваш каквато и да било професия, когато властва малокултурието и безпардоността, които прозират от всеки политически жест и мимика, на всеки ъгъл, на всеки милиметър на осветената от прожектори сцена.
Медиите просто станаха терен за политическо риалити, което е толкова нескопосано, че губиш вкус за реалността. Отблъскващо е. И пагубно. Нездравословно.
*
Поне като инсценировка не беше лошо, като зрелищен медиен спектакъл, подхранил световни медии за двайсетина, та и повече дни.Друг е въпросът дали наистина хората свалиха президента си, или други фактори са изиграли роля. У нас гърмят взривове, а наш президент никакъв го няма. Чака да му изтече мандатеца, брои си А, Б, В... Това, че ни се срива имиджа пред света с тези атаки срещу медии и свободно слово, него май не го касае.
*
Нека си тече разследване. Но смятате ли, че ако сте публикували информация, която касае високите етажи на държавата, чрез получени флашки, утре няма да се замислите дали да го направите отново - ако имате близки и роднини, които са застраше...ни.... Стига да е възможно да си представим такава ситуация, защото тя трябва да се преживее, а не да се описва. То е ясно, че не трябва да сме особено страхливи, ако се захващаме с тази професия, но все пак, ако трябва да перифразирам: има вестник, има проблем, няма вестник - няма проблем. А за египтяните... те поне си имат египетските пирамиди, които ги знае цял свят, няма да им се срине чак толкова имиджа. А ние и това си нямаме. А това, което го имаме дори и съседите ни не го знаят - камо ли цял свят. Провокативно се изказвам, но това мисля, не бягам от спонтанни коментари.
*
Има заинтересован кръг от лица, които естествено нямат полза от изтичането на информация, която ги касае персонално. Но паяжините са толкова много, че едва ли с просто око и остър ум ще можем да дешифрираме какво се случва зад кулисите на публичността, не сме толкова и смели да се опълчим - убеден съм в това. Казах ви,част от сенчестите групоривки днес са маргиналите интелектуалци и университетски кадри, които бутат дните, но хич ги няма по площадите. Отсъства воля за съпротива! А по-страшно от това няма.
...
