*
Странно. Вчера (20 декември) минавах през площад "Славейков". В един кашон с книги втора ръка попаднах на "Адът на твоята нежност" от Ален Боске. В сравнително запазен вид. С твърди корици. Тази книга, заедно с поне още петдесетина заглавия от други автори, се продаваше за....... 0,50 стотинки! Живеем в абсурдно време, наистина!
*
"Пиша книгите си много трудно. Понякога ми трябва дори цяла нощ за едно добро изречение", това ми каза известният сръбски писател Милорад Павич в интервю по интернет, което взех от него през 2007 година. Светла му памет!... Колко от съвременните бързоходци, словоплетци и словоблудци се замислят, когато използват думите...? Колко? Да не говорим за домораслите ни политици, с безцветните им и безлични изказвания.
*
"Журналистите на своя пост", чета фалшификат-дописка. Войната за новини била жестока. Да си първи било задължително условие. Дрън-дрън! Може би в друго време, в друга държава, но не и в тази. Тук всичко екопипейст, слугинаж, автоцензура, имитация. А тв репортерите обикновено готвят емисиите си, ползвайки "Фокус" и БТА. Това не е журналистика, а скука и без(раз)личие. И репортер(к)ите са обикновено държанки... на микрофони.
*
"Цялата енергия да бъдат овладени медиите в България (...) е превърнала въпросните медии в тъп нож в битката за доверието на хората. С него можеш да ръгаш стадото, но не и заколиш ефективно стремежа му към ширналото се поле на свободното информиране. Само най-тъпите управници си вярват, че като купуват медии и журналисти, ще продължават да векуват от консумацията на мършата", Иво Инджев, журналист.
*
"А артистът... той е като снежно човече, сътворено с любов от ръцете на дете, когато отмине времето му, стопява се и от него нищо не остава. Освен мокрото петънце на спомена, който също изсъхва и изчезва", Николай Николаев, актьор.
