Албена Ставрева, актриса:
ПАЗЯ СЕ ОТ ДУМИТЕ
Има талантливи артисти в трупите извън София, които заслужават по-голямо внимание
Петър Петров
- Каква е равносметката ви за последните двайсет години в театъра, киното и телевизията?
- След като завърших НАТФИЗ, имах една идеалистична представа за актьорското изкуство. С годините осъзнах, че и в пиесите, и във филмите, дори и в телевизионните реклами, в които съм се снимала, е важно сериозното отношение към работата. Помъдрях.
- А имахте ли моменти на творческа криза?
- Не, по-скоро имах късмет, защото се срещнах с големи режисьори като Рангел Вълчанов, Мариус Куркински, Лилия Абаджиева, Роси Обрешкова. Учудвала съм се обаче, когато някои хора не работят с желание и мотив. Не говоря само за актьори, но и за технически персонал - осветител, асистент-режисьор… Не искам да споменавам конкретни имена. Тогава съм се питала: "Какво правиш тук точно в този момент". Иначе трудно се събирам, когато изпадна в тежки мигове, но обичам живота и някак успявам да изляза от това мрачно състояние.
- Как ви се отрази ролята на Лаура в "Бащата" от Стриндберг?
- Изключително ценя Лилия Абаджиева като режисьор. Лаура беше предизвикателство, защото е жена на крайностите. В живота рядко съм такава. Но всичко зависи и от ситуациите, в които изпадаме. Пиесата е за любовта и сблъсъка между мъжкото и женското начало.
- В "Бащата" мъжът се стреми да запази статуквото и властта на стожер на семейството. Съпругата му обаче иска да изземе функциите му, да привлече на своя страна дъщеря им с цената на всичко. Валиден ли е този конфликт и днес?
- Аз лично не бих постъпила така манипулативно. Да излъжа, че той не е баща на детето, и да се стигне до медицинска намеса, вкарването му в лудница. Не срещнах съпротива с образа на Лаура, защото тя ми беше любопитна от чисто човешка гледна точка. Ние, хората често действаме импулсивно, не отчитаме какво може да причиним на близките си. Както се случва с бащата, който накрая умира. Не успява да се справи с натискът на околните. Ето един пример как обичащ човек може да бъде унищожен, когато нямаш мисъл за другия.
- Толкова ли са крехки взаимоотношенията ни, че подобни развръзки се отключват от едни на пръв поглед обикновени ситуации, от подхвърлена реплика?
- За съжаление е така. Но крехкостта се разрушава по-болезнено чрез психическото унижение и смачкване. Трябва по-често да се замисляме за грешките си.
- А какво преживяване беше филмът "А днес накъде" и неговото продължение двайсет години по-късно?
- Истината е, че ролята ми се получи много странна и лудичка. Рангел така е успял да ме види тогава предполагам. Преди бях по-отнесена. Живеех си в свой собствен свят. Сега обаче не мога да си го позволява. Най-малкото, защото имам дъщеря.
- В първата част се провежда кастинг за актьори, които са тормозени от невидимо жури, скрито зад говорителите в салона. Във втората - вече сте като актьори-натуршчици. Близки ли са до биографичната ви същност?
- Не съм много по-различна от онзи си образ. Вярвам в нещата, в които съм вярвала по същият начин и преди. Обичам и възприемам света, както преди. Въпреки че откривам нови неща в реалността.
- Забелязвате ли дискриминация спрямо някои актьори?
- Не мога да кажа това за себе си, не мога да се оплача. В момента участвам в няколко представления. Две от тях дори са детски пиеси - "Магарешката кожа" и "Котаракът в чизми" в театър "Възраждане. А и не съм от артистите, които се хвърлят да играят в много постановки. Професията изисква себеотдаване. Предпочитам да се съсредоточа върху по-малко роли. По-скоро усещам, че не се обръща внимание на прекрасни колеги в театрални трупи извън София. Те не са известни, но са много талантливи. Заслужават повече, имат какво да дадат на зрителите и го правят.
- Какво ви е отношението към захаросания елит, който ни се предлага в предаванията за шоубизнес?
- Когато публичността идва от работата, с която се занимаваш, тогава съм "за" това да кажеш нещо на хората. Не одобрявам и надничането в личния живот на популярните артисти. Мен дори не ме интересува.
- А обижда ли ви това, че не се появявате често в подобни издания?
- Не. Никога не съм искала да стана актриса заради славата.
- Подготвяте ли се за нова роля?
- Поканиха ме за нов български сериал по Нова телевизия. Снимките започват тези дни. Предполагам, че ще се излъчи през есента. Скоро се снимах и в дебютния филм на Лъчезар Аврамов, който се казва "Преследвачът". Много добър според мен. По сценарий е на Димитър Стоянович.
- Подготвяте стихосбирка, която ще се казва "Покана за сънуване". Какво е за вас поезията?
- Писането на стихове е оставане насаме със себе си. Никога не поправям това, което напиша на секундата. Оставям го, както си е дошло. Мисля, че хората често използват думите за улеснение, но аз се пазя от тях. Чувствам, че ставам все по-предпазлива към употребата им. В стиховете си, за разлика от театралните ми превъплъщения, като че ли разкривам душата си напълно.
- Кога за последен път ви се случи нещо красиво?
- Бяхме на море с дъщеря ми Боряна. Отидохме на едни скали и видяхме един поп с расо, който пускаше хвърчило на неговите деца, които бяха четири на брой. Жалко, че нямах фотоапарат, за да ги заснема.
- Изрецитирайте ни едно ваше стихотворение?
Ще си обуя тихите обувки
за да не хлопам нощем
когато съм сама.
В-к „Политика”, 25 юли 2008 г.
-
-
