ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА

Едно дете върви след майка си. 
Следва я. Бавно, есенно, инстинктивно...

В ръцете му - пакет пуканки. Щастливо е. 
Стъпка - пуканка, стъпка - пуканка...

Върви по петите й. Заличава следи.
Спонтанно, неумишлено.

Майка му не го изпуска и за миг от очи. 
Познава всеки негов дъх, тишината му.

От време на време детето изпуска 

по някоя и друга пуканка.

Заличава следи, но оставя улики. 
Гълъбите на прозореца ми само това и чакат.

-