събота, 31 юли 2010 г.

От определени думи човек остарява, по Елиас Канети (мой текст отпреди няколко години)



От определени думи човек остарява. Казал го е Елиас Канети.

Някои думи ни превръщат в акселерати, други в дегенерати, трети - в инфантилни типажи, замразили думи за дни напред.

Думи ни превръщат в демократи, социалисти, либерали, анархисти. В дълбокомислено изглеждащи и лекомислено изглеждащи. В корумпирани или корумпиращи. Във влюбени или разлюбени. В мечтатели или фаталисти...

Думите, от които се състаряваме прекосяват сърцата ни и като че ли след тях остава мътилката на раздора, на греха, на падението. Думата страх отегчава едни, други ги забавлява, ободрява, пробужда.

Има хора, които се препасват с думи и влизат в нечии свят, за да се самовзривят. Без предупреждение. Нанасят щети, умъртвяват тела, изтриват съдби. Камикадзета.

Има и такива, които повтарят до втръсване заучени през годините фрази. Заравят глави в пясъка и приковават вниманието само с баналности. Отровни са думите им...

От определени думи човек остарява... Наистина... Преди дни по телевизията съобщиха за намерено на сметището бебе, изоставено от майка си, умряло от глад. (Няколко години след като препрочитам този си текст, разбирам, че циганка родила бебето си в кенеф – едва го спасили, имало екскременти дори в хранопровода на бебето!!! Едва го спасили. Майката раждала и преди това, но мислела, че й се ходи по-голяма нужда, представете си! И това ако не е домашен тероризъм в действие!)

От определени новини човек остарява. Крещи без глас. Чувства без да мисли. Ръкомаха без ръце. Рита без крака... Да, от определени думи човек и онемява, оглушава, ослепява. Безвъзвратно.