Във вестник "Гласове" прочетох интригуваща статия за Олга Бергхолц (1910 - 1975), живяла и творила по времето на сталиниския терор. Наскоро в Русия излязъл сборник с нейни дневници, писма, стихове, поеми. По повод стогодишнината от рождението й. Извади ме от равновесие едно нейно болезнено изречение, писано в неин дневник през 1939 година:
"Душата ми измъкнаха, ровиха в нея с вонящите си пръсти, плуваха из нея, гавриха се, после ми я напъхаха обратно и ми казаха: "Живей!"
Познато усещане, нали? Всеки от нас, с вродена свръхчувствителност към реалността, е изпитвал нещо подобно понякога. Усещането, че някой висшестоящ (йерархии в обществото каквито си поискаш) ти пребърква вътрешните джобове, изкривява публичния ти образ, репресира те под една или друга форма. Не става дума за изкуствено предчувствие за параноя, а за действителност, която не може да бъде прикрита. Колкото и да се самоутешаваш. Някой цинично се опитва да ти вмени вини, за които нямаш и ни най-малка представа. Кара те да чувстваш разсейки лъжовност в кръвта си. Предизвиква те, приспива сетивата ти, след като зад гърба ти, тайно и подмолно, ти е кръвопреливал неистини, програмирал те е да му изпълняваш мокрите (а)социални поръчки, а ти без да съзнаваш си влязал в нечия фалшива драматургия, изтикали са те на чужда сцена... Било то заради обстоятелствата на времето, или заради псевдогероите на съответното време, в което си живял и си си въобразявал, че се развиваш. Ужасяващо е, че Олга Бергхолц е лежала в затвор, а след това променя поезията си до неузнаваемост. Започва да пише стихове за Сталин... Не можела да пише за нищо друго, освен за войната и за Сталин. Води радиопредавания в Ленинград. Трагична съдба. Била е жертва на душевадци, склонни да извършват поръчково за времето душевадие. И в днешно време, мисля си, имаме едни такива душевадци с бели якички. Силоваци празноглавци, натрупали пари, високомерници, които гуляят като за последно, а обществото стои отстрани и гледа вцепенено мръсните им игри и удари под пояса. Душевадците са неизтребима порода. Опасни социални мутанти. Говоря не само за мутрите, но и за мнозинството политици и бизнесмени, на които им е широко около врата, но в гърдите им туптят затлъстели сърца. За тях се подсещам, прочитайки онова болезнено изречение от дневника на Олга Бергхолц.
...
...
