Попаднах на няколко стихотворения на поета Константин Павлов, от които направо ти настръхват косите.
Позволих си да си препиша части от две негови стихотворения - на ръка, с молив, на хвърчащ лист. Да си поема глътка въздух, докато някакви медийни бардаци (не автентични и независими информационни източници!), моля ви се, ни занимават с политическото злободневие, с мафиотизираната ни страна. Въобразявайки си, че това е смисълът на живота ни тук и сега. Рециклират злободневието, автоматизират го, неуважаемите господа и госпожи, хванали се да дърпат конците на Историята, но от това кой знае какви важни новини (и истини), кой знае какви благини не могат да излязат.
Поезията на Константин Павлов е дълбока, бездънна бих казал! И е перфектното средство за лечение на болни души! Защото щастието и духовността днес просто са забранени думи в тълковния речник на управляващите ни бюрократи и мутряги, а какво да говорим за огромната част от мизерстващото ни и самокапсулирало се общество.
Ето ги и гениалните прозрения
на КОНСТАНТИН ПАВЛОВ -
в цял ръст:
без увъртания:
пред вас:
Позволих си да си препиша части от две негови стихотворения - на ръка, с молив, на хвърчащ лист. Да си поема глътка въздух, докато някакви медийни бардаци (не автентични и независими информационни източници!), моля ви се, ни занимават с политическото злободневие, с мафиотизираната ни страна. Въобразявайки си, че това е смисълът на живота ни тук и сега. Рециклират злободневието, автоматизират го, неуважаемите господа и госпожи, хванали се да дърпат конците на Историята, но от това кой знае какви важни новини (и истини), кой знае какви благини не могат да излязат.
Поезията на Константин Павлов е дълбока, бездънна бих казал! И е перфектното средство за лечение на болни души! Защото щастието и духовността днес просто са забранени думи в тълковния речник на управляващите ни бюрократи и мутряги, а какво да говорим за огромната част от мизерстващото ни и самокапсулирало се общество.
Ето ги и гениалните прозрения
на КОНСТАНТИН ПАВЛОВ -
в цял ръст:
без увъртания:
пред вас:
"...Уж бележиш някое крайпътно дърво или храст,уж разпознаваш по мъха посоките,а из засада се появи някой тарикат и промени знаците.Попадаш в чужда душа,търсейки своята..."
(Из "КЪДЕ СЪМ...")
"...а част от най-страстните спасители хукнаха да спасяват България из тая пуста чужбина,където след изтощителни благотворителни коктейли запяват "Мило Родино",ненавиждайки се и завиждайки си един на друг.Както впрочем винаги е било.Поне да не ме учеха на патриотизъм,когато махмурлийски се тупат по гърдите,че са по-патриоти от най-патриотите.На всичко отгоре - носталгични били.Привечер особено..."
(Из "Мила Родино...")
...
