Започнах да чета романа на Дон ДеЛило - "Космополис", който преди години ми беше попадал в ръцете, но така и не дочетох. Сега ми се струва близък, понятен, увлекателен. Прекрасен писател.
И какво по-оригинално от наситен с ирония език, но и иронично поднесен сюжет - за млад милиардер, който живее в охолен, 48-стаен апартамент, работи от лимузината си, от време на време слиза от нея за интимни контакти, а докато се занимава със сложни финанси, валутни операции, технологии и управлява чужди пари, всъщност има една не по-маловажна цел - как да стигне до другия край на Манхатън, за да се подстриже. Още на първа страница ме сграбчи с изреченията си. Ето едно от тях:"Поезията го караше да осъзнава, че диша. Тя оголваше мига за неща, които иначе не бе готов да забележи." Дон ДеЛило - "Космополис".
-
