Спомняне на две мои... трети награди от литературния конкурс "Веселин Ханчев" в Стара Загора

Осемнадесети конкурс, 2001 година - жури в състав: 
Бойко Ламбовски, Георги Янев, Стоил Рошкев


НАТУРАЛНО УЛТРАНЕУТРАЛНО

Ситуацията казват
от политическа се превръща в литературна
в едно нелитературно време
на своевременници с несвоевременни размишления
галеници умиращи последни от смях и гъдел
в хазартен пъзел останали без аплодисменти
без абонамент за митологични гърла
онези хора от онези времена
и онези хора от тези времена
тренираха каквото имаше да се тренира
по терена за автоголове и изкуствени засади
казаха каквото имаше да се каже
изрепетираха каквото имаше да се репетира
като поза на душата по милан кундера
или нещо такова предприеха 
както предприемачите на новото ново и старото старо
инвестират в един инстинктивен човеконарод
без особени оплаквания редовни
тикове леки като пара паранои
китове на страха обърнали парахода на интуицията
в галоп в тръс магарешки работи
и работохолици меланхолици носталгици
с магарешки тръне в очите

все тая

сентенциите са клюки
тръстики в електоралното блато.




***

Деветнадесети конкурс "Веселин Ханчев", 2002 година - 
жури в състав: Минко Бенчев, Елин Рахнев, Георги Янев

ако мълчиш,
трябва да кажеш, че мълчиш
ако не можеш да пишеш,
трябва да кажеш, че не можеш да пишеш

                          Таникава Шунтаро

Думите, които ти изпращам,
са малолетни престъпници,
пуснати неизвестно как и защо на свобода.

Думите, с които ме посрещаш,
са наемни убийци
с неизвестно колко на брой висящи дела.

Думите, които забравяме,
ни помнят.

Помним само мириса им.