Недко Солаков е един от най-утвърдените ни неконвенционални автори в чужбина. Беше време да се организира негова по-мащабна изложба. Столична градска художествена галерия откри ретроспектива на провокативния творец. Това е нещо като негова автобиографична акция. С много словесни коментари, изпъстрящи стените на галерията. Хронология. Живописни платна, стенописи, фото-описания, видеа, обекти. Интересно е, че Солаков поставя огромни декоративни кавички в началото, а в деня на откриването влезе в ролята на гид, обяснявайки на публиката, че кавичките важат за онова, което е навън, а не за показаното вътре в СГХГ. Светът е като цитат, а изложбата е онова предизвестие, онова игрално поле, в което солаковите истории, приказки, закачки, придобиват автентичен смисъл, надбягват се с времето, със събитията, с прогнозите и критиката. Саморазголващ се е Солаков в настоящата ретроспектива, която обхваща 30 години от творческата му дейност. Някои от произведенията са силно комуникативни, докато други - отместват погледа, отместват вниманието ти, убягват. Стана ми много странно, когато открих образа си в две от снимките по повод изложбата, публикувани във вестник Дневник. Позволих си да ги архивирам в блога си. Изложбата е до 7 юни. Комичното е, че по някакъв начин се конкурира с експозицията "Изкушението Чалга", която е на втория етаж на галерията. Би било интересно да се проследи коя е по-посещаемата.
-
