вторник, 12 февруари 2019 г.

ВЕК ПО-КЪСНО




Снимка.
Отпреди век.

Мъж седи на улицата
и поправя счупени чадъри.

Век по-късно аз вървя по тротоара
и търся спешно някой, който
да ми залепи това пукнато
стихотворение, замаяно
от нейното жадно
мълчание...

Казвам ви,
няма такава болка.

Болят ме очите, докато
е още пред очите ми.

Тя и само тя е моето любимо,
дълготрайно генетично увреждане.

Разбрах го още от пръв поглед,
още от пръв поглед го разбрах.









-

понеделник, 11 февруари 2019 г.

НАВЪТРЕ В НОЩТА



Само с две голи ръце ровя
дълбоко навътре в нощта.

За да си пробия път
веднъж завинаги
до миглите ти.

Следвам полета на светулките,
с които отдавна сме на ти.

Потърпи още малко.

Идвам. Ще ме познаеш.
По черното под ноктите.

По шумоленето
на думите...



-

неделя, 10 февруари 2019 г.

ЕДИН ГРАД



Какво би бил един град
без публичен дом
и стара църква?

Без поет,
който да надраска стих
за нейните невъзпитани коси.

Или за безупречната й походка.

Или за безсрамната й,
но честна хубост...

Би бил град
за дебили.



-

ОНАЗИ СЪЛЗА



Онази сълза,
с която ти се сълзи
в прегръдката на вечерта.

Когато са те изподраскали
гласовете или бездумието
на онези там, другите.

Онази сълза, която
те сдобрява с
безумието
и хаоса.

И те приближава
до безкрая у някого.

Твоята сълза, твоята...



-

ЧЕТЕНЕ



Обичам да чета
книги, които
ме четат.

Бавно,
много бавно,
нахално бавно...

Както чета по очите ти,
както очите ти ме четат.



-

ВЪЛНИТЕ НА НОЩТА



Вълните на нощта
се блъскат в мен
като в скала.

Засрами се.

Не виждаш ли
колко е просто?

Отпусни се и доплувай
до крайбрежието
на тялото ми.

Още сега...



-

ГОЛО СТИХОТВОРЕНИЕ



Преди да се потопиш
в дълбоката река
на нощта,

преди
думите
една по една
да изгубят ехото си,

ела към мен по гола сянка,
довери ми се още сега,

а аз ще те посрещна
самотническата

по това голо стихотворение...



-