ЗАСЛУЖИЛА

С какво съм заслужила
да ми посветиш стих,
попита ме тя.

Не знам,
казах ѝ.

Комар
ме ухапа
преди малко
поне на пет места,
но не го попитах
с какво съм
заслужил.

Дядо
върви из парка,
пълни с вода чаша,
закачена на дърво
с хралупа на катерица,
и пуска напосоки
трохи по земята.

Слънцето цял ден
полива със светлина
хора, къщи, улици, държави,
но никой не му държи сметка защо.

Дъждът вали като му се довали,
гръмотевици трещят като
им се крещи на воля.

А аз нямам сили
да не обичам,
да не пиша
стихове,

това го знаят вече
дори и органите на реда...

-