НЕРИМУВАНОТО

Днес повече от всякога
имам нужда да мълча.

По дланите ти.
По косите ти.

По свяна ти.

Имам нужда от безнуждие.
Да кръвопреливам мълчание.

Да чета една и съща книга.

Да се връщам отново
на някоя страница.

Да се правя,
че чета...

Всъщност така ми се
мре по раменете ти,
така ми се римува
неримуваното ти,
че се правя и че
ми се пишат
стихове.

-