ПИСАНЕТО

Когато всичко става най-добре,
то е не защото си избрал писането,
а защото писането те е избрало,

когато си обезумял от него,

когато ушите ти са
натъпкани с него,

когато то е
под ноктите,
в ноздрите ти,

когато няма друга
надежда за теб
освен тази,

пише в едно
от писмата си
Чарлс Буковски
на 23 декември 1990,

и изповядва как в студ и глад
някога пълнил с парче молив
белите полета на вестници,
пръснати по пода,

мислейки,
че никой никога
няма да види написаното,

то беше тумор,
беше лудост,
казва още
Буковски,

не беше работа,
нито нещо планирано,
нито част от някаква школа,

чета между редовете писмото,
и вместо да се мъча да ти обясня
защо не спирам кранчето да тече,

защо съм обществено опасен
заради заразата, която сея
с денонощните си стихове
за анатомията на твоята
душа, чиста като сълза,

реших да цитирам,

не за друго, а защото
вече взе да ми се доспива,

и няма смисъл да ти се правя
на две и половина в два и половина.

-