ЧЕРЕШИ

Не е нужно да подражавам
на птицата в небето, за да
замина с теб накъдето
ни видят очите
още утре.

Не е нужно
мравката в краката ми
да ми преподава мълчание
и носене на трохи на гръб,
за да знам как се живее
без нито една дума
и как се оцелява
в мравуняка
и отвъд
него.

Не е нужно
да подслушвам
разговора на свинете,
за да чуя клюките за теб.

Не ме вълнуват и съветите
на търтеите, които жужат
само заради едните му
там задни мисли,
в очакване на
неотложната
кастрация.

Не се нуждая
и от частните уроци
на паяците, които са готови
да ми покажат нагледно и нагло
как да плета невиждана паяжина
за хвърчащите ти и самотни мисли.

Не е и нужно да се правя на умен,
като следвам ехото на сърцето си.

Нито се нуждая от агитация,
за да поемеш по стъпките
на моето стихотворение.

Достатъчно ми е
да се отлепим
от досадната
гравитация.

Да прескочим
оградата на съседите
и да им оберем черешите.

Искаш ли?




-