БЕЗ ЛИМИТИ

Напуснах
журналистиката.

Завърших ускорен курс
за поети под прикритие.

Сега съм портиер на блока ѝ.
Съчетавам го някак и с чистач.

Не е кой знае какво заплащането.
Не се и оплаквам. То няма и за кога.

Радвам се, че сега мога да виждам
как излиза от вкъщи и как се връща.

Ламти ми се по нея. Без лимити.
Не ми се ломоти. Пламти ми се.

Реве ми се като магаре.
Но навътре, навътре.

Тя е като душевен магнит
за самотничещото ми тяло.

Душевен имплант.

Умирам си да виждам как оставя следи,
след като съм измил сутрин входа.

По следите ще я познаете...

-