ПЛЮСКА

Срещу мен в метрото
една майка около трийсетте,
с грейнала усмивка на лицето,
показва на сина си плюска
от съвсем новите обувки.

Скрила е болката си
от очите на всички.

Русите ѝ коси
са вързани
на плитка.

Меката ѝ кожа
не подсказва сълзи,
които се стичат отвътре.

Подавам ѝ от раницата
от резервните ми лепенки.

Не, благодаря Ви, много сте мил.
Имам навсякъде, няма да стигнат.

Мисля си, и стиховете ми са като
рани, които изваждам на показ,
но лепенки за тях все още
няма, няма открити...


-