БЕЛИ КОСИ

Белите ѝ коси,
които се прокрадват
и ми хващат окото,
са нишките към
сърцевината
на нейната
невинна
тайна.

Белите ѝ коси
са тънките струни,
на които мога да изсвиря
химна на нейното свидно,
за да си го тананикат
идните поколения.

Бих го изсвирил.

Без пръсти.
С поглед.

И да не си помислихте,
че до края на този стих
ще ви издам тайната ѝ?

Така, както един поет пази тайни,
никой друг не може, никой друг.

-