ВРАТА

Прибирам се.
Ключалката заяжда.

Пак обърках вратата.
Етажа. Улицата. Квартала.

Поне градът е същия. И държавата.

Все още пиша, говоря на български.
Все още съм запазил разсъдъка си.

Звъня вече няколко пъти.
Същата врата е. Убеден съм.

Защо ми отваря някакъв човек,
който признава, че отговаряш
на същото описание,
носиш същото име,
но твърди, че ти е
съпруг от около
двайсет години,
имате две деца,
и сте адски,
престъпно
щастливи.

Защо...


-