КОЛАЖИ

В центъра на София две момичета
на не повече от петнайсет
ровят в кашон със стари
еротични списания,
по левче бройката,
за да си правят
колажи
вкъщи.

Кикотят се.
Ровят с треперещи пръсти.
Нямат никакво време за губене.
И времето няма намерение да ги губи.

Бъдещето, мисля си,
е готово да се надсмее
над всеки остатък от миналото,
за да превърне в хитър колаж
дори и снимка от катастрофа,
или показно убийство
посред бял ден.

Да заличи ако се налага и любимите
Фернандо Песоа и Томас Бернхард,
като рециклира книгите им
до последната страница.

А аз претърсвам себе си,
за да намеря думи,
с които да погаля
непогаленото
в нея.

Да ѝ подаря
колаж от стихове,
с които досаждам на света
вече от около двайсет години.


-