ЖИВО СТИХОТВОРЕНИЕ

Човекът в търсене на смисъл,
чете си Виктор Франкъл
до мен жена в метрото,
и прелиства страници
със симпатично
нетърпение.

Живее й се
бързешката.

Минава няколко
страници напред.

После се връща пак.

Жената до мен се зачита,
затичва се в една от
любимите ми
книги.

Русите й коси
крият лицето й.

Пръстите й внимават
да не прегънат страница.

Тя така й никога няма да разбере,
така й не подозира, че до нея
пътува живо стихотворение.

Да не сте посмели
да й кажете...


-