ЮТИЯТА

Той седеше вече час
на масата в кухнята
и гледаше тавата
със свински
крачета.

Не отместваше поглед.
Не потрепваше с клепач.

Не се отлепяше от стола.
Не му се слушаше сръбско.

Гърдите го стягаха.

Не му се ходеше оттатък,
където щеше да види
любимата й дъска
за гладене
в ъгъла.

Беше оставил
включена ютията,
с която тя изглади
толкова неизгладено
през всичките години.

За първи път
ютията й
светеше
сама.

В нейна памет...

.