четвъртък, 14 декември 2017 г.

ПОЧИТАТЕЛ






Ще ти го кажа на ухо.

Бях почитател на тайните ти,
които никой нямаше право да узнае.

Бях почитател на страховете ти,
на несбъднатите ти желания,
на тежестта на всяка твоя
дума, която търсеше
топлината на всяка
изгубена по пътя
моя дума.

Бях почитател
на картините ти,
които така и не видях,
но поне запомних бялото
платно в тишината на твоя хол.

Бях почитател на начина,
по който се усмихваш
на този смръщен
и безидеен
до болка
свят.

Бях почитател на гласа ти,
който нямаше равен на себе си.

Бях почитател на зениците ти,
в които си мечтаех привечер
да притаявам трепета
на зениците си.

Бях почитател на игрите
на кротката ти мисъл,
на безстрашната ти
и чаровна плахост.

Бях почитател на душата ти
като резиденция на самотата ми.

Бях почитател на съвсем кратките
и пулсиращи стихотворения.

Сега съм сянка на сянката на сянката.
Сега съм спомен на спомена на спомена.



-