ТРЕВА

Прясно окосената трева,
която ме похищава с аромата си,
докато преминавам през градинката
на гърба на Народна библиотека,
е неизбежното доказателство,
че все още съществувам,
за да ти причиня
себе си

по възможно
най-безотговорния
и отегчителен начин -
с още един скучен и алчен
за благоуханието на ехото ти стих.


-