Не подлагай на съмнение
нито едно мое озарение.
Притежавам привилегията
да напиша стих дори и за
паднала на тротоара
безопасна игла,
която прилича
на кламер
привечер.
Или тя ме притежава.
Мога да се оттегля с поклон.
Или да се засиля с всичка сила.
Важното е да поддържам докрай
кръвообръщението на този свят.
Да изпитам светла печал
по изворната ти вода.
Да се отрека от всяка
ненадейна печалба.
Да се врека в теб.
И тихомълком
да се влея в
реката ти.
-