сряда, 12 юли 2017 г.

В ЕДНА ТВОЯ СЪЛЗА



Дължа ти остатъка от дните ми,
които не знам защо някой реши
да ми подари срещу писането
на неподражаема поезия,
гледана под лупа от
не един и двама.

Има ли нещо по-нахално
от умението да неумееш
този безсрамен свят
на татуирани
бездушни.

Да пишеш
романтични стихове
сред цялата тази пасмина
от първобитни консуматори
с думи за еднократна употреба.

Да корабокруширам в локва.
Или в поне една твоя сълза.

Има ли нещо по-нахално?



-