КАПКА

Тъкмо когато най-после
съм сложил мислите си в ред,
навън започва да дъжди летен дъжд,
а отсъствието ти ми се изпречва на пътя,
за да причини безредието на безредията.

Стоя като ударен от гръм,
без чадър под ръка,
мокър до кости.

Нямам ум.

Нямам
тяло.

Не съм нищо повече
от дъждовна капка,
запътила се към
най-близката
улична
шахта.


-