Да, да. Знам колко е обидно, направо непоносимо оскърбително, нахално
и предизвикващо искрено презрение, да не коментирам или да не се
провиквам сърцато и аз като повечето хора по въпросите на текущото
политическо злободневие, морален дефицит и заблатяванията на всички нива
в държавата ни. Но нищо не може да ме принуди да се превърна в
поредното плямпало в страна, в която медиите отдавна са жалък декор на
псевдосъбития, публичността - иззета от карикатурни мижитурки, а креативността
и интелекта на високи личности, които - както вече ставаме свидетели -
си отиват от този свят преждевременно, са вулгарно пренебрегвани с
чудовищно нехайство и изолирани по кьошетата на времето. Тук-там трезви
умове и мъдри гласове си пробиват път през тинята. Тук-там надежда.
Тук-там никне смисъл. Тук-там нормалността е позволена, и то напълно
случайно. Да, да. Знам колко е обидно...
Нищо няма да ме спре да публикувам денонощно стихове.
-
