неделя, 16 юли 2017 г.

ДА, ДА



Да, да. Знам колко е обидно, направо непоносимо оскърбително, нахално и предизвикващо искрено презрение, да не коментирам или да не се провиквам сърцато и аз като повечето хора по въпросите на текущото политическо злободневие, морален дефицит и заблатяванията на всички нива в държавата ни. Но нищо не може да ме принуди да се превърна в поредното плямпало в страна, в която медиите отдавна са жалък декор на псевдосъбития, публичността - иззета от карикатурни мижитурки, а креативността и интелекта на високи личности, които - както вече ставаме свидетели - си отиват от този свят преждевременно, са вулгарно пренебрегвани с чудовищно нехайство и изолирани по кьошетата на времето. Тук-там трезви умове и мъдри гласове си пробиват път през тинята. Тук-там надежда. Тук-там никне смисъл. Тук-там нормалността е позволена, и то напълно случайно. Да, да. Знам колко е обидно...

Нищо няма да ме спре да публикувам денонощно стихове.


-