СТИХОТВОРНИ СЪЛЗИ

Безсрамно се прозявам в почивката на времето,
през рамо поглеждам назад, зад мен,
и жадно попивам с устни безвремието -
остатъка останал от миналия ден.

Стържещи въпроси
хапят дървената съвест,
молещи шепоти тръпнат в несвяст,
с две шепи тишина си мия лицето,
а очите треперят от самота и страст.

Настоящето изпитва минало и бъдеще:
какво било е и какво ще бъде...

Живея сега - утре не ми е нужно,
тревожа се съдбата да не се сбъдне.

Спи ли ми се - или сега се събуждам,
целувайки заспалото време?!...

С думи - тихи сълзи,
пречистих лицето си
от тежкото бреме.


\1999\


-