СЕМКОЛЮБИТЕЛИ

Те вървят и чоплят семки
по Главната улица.

Вървят и чоплят,
чоплят и вървят.

Не се делят по пол,
раса или занятие.

Не се виждат и корените
на родословното им дърво.

От време на време присядат
на някоя пейка в градската градина.

И пак - чоплят, чоплят...
Докато не ги заболят челюстите.

За тях чопленето на публични места
е висш духовен пилотаж.

Неповторим екстаз за сетивата.
Самодоволен житейски ескиз.

Те не оставят след себе си
следи като следи,
а люспи.

От слънчогледови семки.





-